The Bulgarian Revival Houses

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър"

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7 септември 1964 година. Музеят е разположен на 8 км. южно от град Габрово. Идеята за създаването на "Етъра" принадлежи на Лазар Донков. Музеят заема площ от 7 хектара и в него са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – във втората половина на ХVІІІ и ХІХ век. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 година тук се открива Първото светско новобългарско училище.

Архитектурно-музеен резерват "Царевец"

Разположен в живописния град Велико Търново, Царевец пленява с великолепната си архитектура. Той е главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). През този период България не само е възвърнала старата си слава и блясък от най-добрите години на Първата българска държава, но е стъпила на три морета и станала най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. През Средновековието хълмът е бил гъсто застроен с административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му, увенчани с издигащите се на върха царски и патриаршески дворци. Царевец покорява с великолепието и размерите си. Яките крепостни стени опасват историческия хълм от всички страни, а високите скали го превръщат в естествено непревземаема крепост, паднала в ръцете на нашествениците след вероломно предателство.

Дряновски манастир

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен на около 4 км. от град Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени. Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновският манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Архитектурно-исторически комплекс „Арбанаси“

Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица, на 4 км. от Велико Търново. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис, създадени през XVI-XVII в. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

Ослекова къща

Ослековата къща е един от най-ценните образци на българската възрожденска архитектура. Строена е в периода 1853 – 1856 за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Къщата е издигната от уста Минчо, прословут майстор от Самоков. Характеризира се със затворен голям отвод (салон), остъклен кьошк и богата стенописна украса. Интерес представляват и трите колони, поддържащи красивия, украсен със стенописи кьошк на фасадата. Тези колони са изработени от твърдо кедрово дърво, докарано от Ливан специално за строежа на къщата. Ослековата къща е подредена като етнографски музей през 1956 година. Наред с предметите, свързани с ежедневието на старите копривщенци, тук са показани и копривщенски женски накити, колекции от плетени чорапи и кенета, работни пособия на копривщенските абаджии. Ненчо Ослеков е сред съзаклятниците, подготвящи Априлското въстание, заради което сле разгрома му е заловен и обесен в Пловдив на 27 юни 1876 година.

Лютова къща

Лютовата къща представлява ценен паметник на копривщенската архитектура и етнография. Построена е от пловдивски майстори през 1854 година, за богатия бегликчия и джелепин Стефан Топалов. Известна е под името Лютовата къща, тъй като през 1906 година е продадена на копривщенския търговец Петко Лютов. Kъщата е украсена със стенописи и дървени геометрични орнаменти. Забележителен е големия отвод на втория етаж с елипсовиден холкел на тавана, украсен със стенописи и дърворезба. В украсата преобладават растителните мотиви и медальони с посещаваните от собственика на къщата местности и градове. Музейната експозиция на този етаж пресъздава битовата уредба на богат копривщенски дом от втората половина на XIX век. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на оригинални плъстени килими от копривщенския музеен фонд и колекция от съвременни плъсти.

Църква Успение Богородично

Църквата “Св. Успение Богородично” е сред най-високите постижения в копривщенската архитектура. Тя е построена през 1817 година, на мястото на по-стар, изгорен от кърджалиите храм. Преданието разказва, че църквата била издигната от смолски и мирковски майстори само за 11 дена. През 1821 година Хаджи Георги от Видин изработва красивия дърворезбован иконостас, смятан от специалистите за шедьовър на българското възрожденско изкуство. За изписване на иконите в храма копривщенци канят едни от най-известните зографи по онова време – Захари Зограф, Иван Спасовски, Иван Николов Иконописец. В двора на църквата преди Освобождението, са съществували два метоха – на Хилендарския и на Рилски манастир, които изиграват важна роля за духовния и просветния живот на Копривщица.

Храм Свети Никола

Църквата “Св.Никола” е построена през 1845 г. и е наричана от местното население Новата Църква. Архитектурното оформление на храма се отличава със своята монументалност. Иконите и резбената украса в църквата са ценни произведения на българското възрожденско изкуство. В църквата се намира добре запазена сбирка от икони на известния еленски зограф Йоан Попович.

Калъчевият мост

Освен с големите си двуетажни къщи, с добрата си каменна настилка и с многобройните си хубави чешми Копривщица буди интерес и с десетките си сводести каменни мостове, повечето от които са изградени през първата четвърт на 19 век. Един от тези мостове е Калъчевият мост, свързващ бреговете на Бяла река, изграден от грубо дялани камъни през 1813 година със средства на Хаджи Найден Калъчев. Мостът е реставриран през 1913 от неговия правнук. Калъчевият мост е известен още под името “Мостът на Първата пушка”, тъй като тук на 20 април 1876 година е произведен първия изстрел, отбелязващ началото на Априлското въстание.